📝Съдебно производство

Съдебното производство заема централно място в наказателния процес. Съдебно производство се провежда задължително както по дела от общ характер, така и по дела от частен характер. Съдебната фаза на наказателния процес по делата за престъпления от общ характер започва по инициатива на прокурора – с внасяне на обвинителния акт, а по делата за престъпления от частен характер – с депозиране на тъжба от частния тъжител, освен ако не са налице предпоставките по чл.49 от Наказателно-процесуалният кодекс. Съдебната фаза на производството се ръководи от съдът. Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. един съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии. При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии. В определени случаи председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава се произнасят еднолично. Съдът постановява:
1. присъда, когато като първа и въззивна инстанция решава въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия;
2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на искане за възобновяване на наказателното дело;
3. определение – в останалите случаи.
Председателят на съда, съдията-докладчик и председателят на състава постановяват разпореждания. Всеки акт на съда трябва да съдържа: данни за времето и мястото на издаването му; наименованието на съда, който го издава; номера на делото, по което се издава; имената на членовете на състава, на прокурора и на съдебния секретар; мотиви; диспозитив и подписите на членовете на състава. Различаваме териториална, местна и родова подсъдност на делата. Териториалната подсъдност определя кой е съдът компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наказателно-процесуалният кодекс, на районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд. На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по чл. 115, 116, 118, 119, 123, 124, чл. 131, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 142, чл. 149, ал. 5, чл. 152, ал. 4, чл. 196а, 199, 203, чл. 206, ал. 4, чл. 212, ал. 5, чл. 213а, ал. 3 и 4, чл. 214, ал. 2, чл. 219, 220, 224, 225б, 225в, 242, 243 – 246, 248 – 250, 252 – 260, 277а – 278д, 282 – 283б, 287а, 301 – 307а, 319а – 319е, чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, 334, 340 – 342, чл. 343, ал. 1, буква „в“, ал. 3, буква „б“ и ал. 4, чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 3, чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 356е – 356и, чл. 357 – 360 и чл. 407 – 419а от Наказателния кодекс, освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а. На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на глави тридесет и първа и тридесет и първа „а“. Местната подсъдност определя кой от еднаквите по ранг съдилища следва да разгледа делото като първа инстанция. Принципно, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено. Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни:
1. на софийските съдилища, ако лицето е чужденец или престъплението е извършено в съучастие с чужденец;
2. на съда по местоживеене на лицето, ако е български гражданин, или съучастниците са български граждани с местоживеене в района на един и същ съд;
3. на съда, в района на който е завършено досъдебното производство, когато не са налице предходните две условия.
Когато престъплението е извършено на български кораб или самолет извън пределите на страната, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира пристанището или летището, към което се числи корабът или самолетът. Делата за престъпления, извършени от военнослужещи от въоръжените сили и от служещи в Министерството на вътрешните работи, които участват в международни военни или полицейски мисии в чужбина, са подсъдни на Софийския военен съд. Когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, а когато съдилищата са от еднаква степен – на съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. Когато няколко лица са обвинени, че са извършили в съучастие едно или няколко престъпления и един от съучастниците подлежи на съдене от по-горен съд, делото е подсъдно на по-горния съд. Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, обединеното дело се разглежда от него, а когато делата са подсъдни на съдилища от еднаква степен – от съда, на който е подсъдно делото за най-тежкото престъпление. Съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие. Когато някое от делата е подсъдно на по-горен съд, делото се разглежда от него. Върховният касационен съд може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато: 1. много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд; 2. подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно; 3. съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Спорове за подсъдност между съдилищата се решават от Върховния касационен съд. Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция – от апелативния съд като въззивна инстанция. Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд. Страни в съдебното производство са прокурорът, подсъдимият и неговият защитник, частният тъжител и частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник. Съдебното производство по наказателни дела се дели на няколко процесуални стадия. Първият стадий е подготовка на делото за разглеждане в съдебно заседание. Това е дейност, която осъществява от съдията-докладчик. При нея се извършва преценка дали делото е подсъдно на съответния съд, налице ли са основания за прекратяване или спиране на производството, допуснати ли са съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и дали обвинителният акт отговаря на условията за образуване на съдебно производство. Вторият стадий се подразделя на пет етапа:
действия по даване ход на делото;
съдебно следствие – етап, в който се събира доказателственият материал;
съдебни прения – всички страни въз основа на събрания доказателствен материал излагат своето мнение за това какъв краен акт трябва да бъде постановен;
последна дума на подсъдимия;
произнасяне на присъдата.
В случай, че присъдата не е обжалвана или протестирана, наказателното производство приключва и започва дейността по изпълнение на влезлите в сила присъди, решения, определения. Ако присъдата бъде обжалвана или протестирана, делото се изпраща на въззивният съд и започва трети процесуален стадий – на разглеждане на делото пред въззивна инстанция. В случай, че след решението на въззивната инстанция някоя от страните обжалва или протестира, делото преминава в четвъртия процесуален стадий – разглеждане пред касационната инстанция. По наказателните дела, при наличието на определени основания, е възможно да се проведе и един извънреден стадий – възобновяване на наказателните дела.