Българското наказателно право е част от Наказателния кодекс на Република България. Наказателното право e един от видовете на позитивното право, както на Република България, така и на всяка друга държава. Като обективно право, то представлява система от правни норми, регулиращи обществените отношения, породени от извършването на престъпления.

Вещното право е субективно гражданско право, чийто обект са вещите. Вещното право е клон на гражданското право. Правата по повод на вещта се разделя на 2 групи – право на собственост и ограничени вещни права. Освен това под вещно право се разбира и съвкупността от правни норми регламентиращи правото на собственост и останалите субективни вещни права. В България основният нормативен акт, който урежда собствеността и другите вещни права, е Законът на собствеността.

Семейното право е тази област от закона, която се занимава с въпросите на семейството и домашните отношения: същност на брака, граждански съюз, домашно съжителство (или както е известно в България – фактическо съжителство) въпроси възникващи по време на брака, включително осиновяване, насилие върху брачния партньор, легитимност, аборт, насилие върху деца. прекратяване на отношението и спомагащи въпроси като развод, анулиране, решение на въпроси върху собствености, издръжка и отговорност върху децата (специално в САЩ това е попечителство, посещения).

Административно право e отрасъл в правото, регулиращ обществените отношения в сферата на дейностите по държавно управление на органите и длъжностните лица в тяхното изпълнение на публични функции в държавата и териториалните структури.

Наследственото право е съвкупност от правни норми, които уреждат правоотношенията, възникващи по повод смъртта на лице, по силата на които de jure се разпределя имуществото на това лице. Лицето чието имущество се разпределя е наследодател, а лицата в чийто патримониум постъпва дял от наследството са наследниците, като отношенията по повод на наследството се уреждат по силата на правото на наследяване. Наследственото правоотношение под формата на наследяване се развива между наследниците по повод на наследството, а правопораждащия юридически факт е смъртта на наследодателя. В България основния нормативен акт уреждащ правото на наследяване е Законът за наследството от 1949 г., а предходния стар закон е от 1889 г.

Гражданското право е правен отрасъл на обективното, субективното и позитивното право и правната наука, като се изучава и като приложна университетска дисциплина в юридическите факултети.

Историята на гражданското право се свързва с историята на римското право и понятието за гражданство, чийто правни принципи са възприети в почти всички съвременни законодателства на страните от т.нар. континентална правна система. В римското право за означение на гражданския му отрасъл се използва термина „jus civile“.

В Древен Рим „Jus civile“ се е съпоставяло с „jus gensiu“, което се е прилагало спрямо лица, които не са били римски граждани. Римляните развиват правното понятие, обособявайки го в системата на т.нар. римско частно право. След съставянето на Корпус юрис цивилис, през средновековието на основата на римското частно право, гражданското право се развива на изток във византийското право, а на запад като самостоятелен и светски дял, равностоен и паралелно развиващ се на каноничното право.

В по-ново време, терминът гражданско право се изпълва със съдържание с влизането в сила на гражданските кодекси на западноевропейските страни и в частност Френския граждански кодекс (ФГК) от 1804 г. по времето на Наполеон Бонапарт и на Германския граждански законник (ГГЗ) след обединението на Германия при Бисмарк (в сила от 1900 г.).

Днес гражданското право е най-големият отрасъл от обективното право. Съвременните правни системи са романска и пандектна. Пандектната система е по-нова и съответно по-развита, по-съвършена от гледна точка на правната логика и с оглед практическо удобство при правоприлагането. Тя е като цяло всеобщо наложила се в по-голямата част от законодателствата на европейските страни, включително и като организационна система на българското гражданско право.

Трудово право e отрасъл на правото, занимаващ се с трудовите правоотношения. То съдържа и корпус от закони – трудово законодателство. Трудово право урежда правоотношенията между работещите и работодателите чрез нормативни актове (трудово законодателство), които регулират тези отношения.

Търговското право (ТП) е дял от частното право, представляващо система от норми, които регулират правното положение на търговците и отношенията, в които те влизат в процеса на осъществяване на дейността си.

Облигационното право, наричано и договорно право, е правен институт, съществуващ обективно в правния мир като съвкупност от правни норми.

То не формира самостоятелен правен отрасъл, а е исторически част от гражданското право. В този контекст, по метода на историческата школа в правото, се разглежда като подотрасъл на гражданското право.

Недвижима собственост е обект с неодушевен характер (виж предмет), който е притежание на физическо или юридическо лице и чието географско местоположение е невъзможно да бъде променено без разрушаване на физическата му цялост.

Понятието банково право се употребява като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения. Банковото право не е самостоятелен правен отрасъл, а комплексен правен отрасъл – съдържа публично правна материя. Тук се разглежда дейността на ЦБ, банковия надзор, лицензиите, Банковата несъстоятелност, санкционните правомощия на БНБ и други.