📝Производства на припознаването на детето
Способът за установяване на произход от родител – майка или баща, се нарича припознаване на дете. То се извършва чрез едностранно формално изявление на едно лице, че детето произхожда от него. Тази възможност за установяване на произход на дете е предоставена от закона, най – често в случаите, в които двамата родители нямат сключен граждански брак или когато презумпцията за майчинство или бащинство е възможно да бъде оборена. Фундаменталната последица от използването на способа за припознаване на дете е възникването на качеството “родител” на припознаващия. Тогава той се счита за родител от момента на раждането на детето и придобива всички признати нему родителски права и задължения спрямо припознатото дете. Друга последица от извършеното припознаване на дете е и вписването на припознаващия като родител в акта за раждане на детето.
Същност на способа за установяване на произход „припознаване на дете“
Основните правни положения на този способ са регламентирани в Семейния кодекс. Всеки родител може да признае своето дете. Припознаващ може да бъде всяко дееспособно лице. Припознато може да бъде малолетно, непълнолетно или пълнолетно лице без да е налице ограничение в неговата възраст. Условие за извършване на припознаването е детето да е с неустановен или оборен произход от съответния родител.
Допустими са и особени хипотези на припознаване на дете
На първо място, възможно е припознаване на дете, което е заченато. То се осъществява само от страна на бащата с оглед обезпечаване на наследствените права, на детето. Това действие се извършва при условие, че детето се роди и майката не сключи граждански брак преди раждането. На второ място, възможно е припознаване на дете, което е починало, но е оставило низходящи, тъй като те са законни 1наследници от първи ред. Дискусионен въпрос е може ли да бъде припознато дете, без да е налице биологична връзка между него и припознаващия. От една страна, Семейният кодекс регламентира, че всеки родител може да припознае своето дете, което предполага наличието на биологичен произход между тях, но от друга страна при извършване на припознаването като административна процедура не се изискват доказателства и не се проверява наличието на биологична връзка. Това на практика прави възможно припознаването и на чуждо дете. В съдебната практика преобладава тезата, че може да бъде припознато и чуждо дете от небиологичния му родител, който акт е мотивиран от различни субективни и обективни обстоятелства, поставящи детето в положението на дете без установен произход. Важна особеност при припознаването е, че липсва законно изискване за някаква минимална разлика във възрастта между припознаващия и детето. По същността си припознаването представлява едностранен акт на припознаващия, който би могъл да бъде всеки един от двамата биологични родители или лице, което не е действителния родител. В случая не се изисква съгласието на другия родител или на детето. Припознаването е строго личен акт, който може да извърши само дееспособно лице. Изключение се допуска и припознаващ да бъде непълнолетен родител, навършил 16 години. Припознаване на дете е формален акт, тъй като се изисква задължително една от трите алтернативно посочени в закона форми за действителност на волеизявлението, а именно: лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние; с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние; със заявление, подадено до длъжностното лице по гражданското състояние чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Освен това, припознаването е извънсъдебен акт, тъй като не се изисква участието на съдебен орган. Припознаването е неконтролируем акт, при който лицето, което припознава дадено дете, било то майка или баща, не е длъжно да доказва качеството си на родител. В това число държавният орган, приемащ декларацията за припознаване, няма нито право, нито задължение да проверява нейната вярност.Припознаването е декларативен акт, тъй като то само обявява факта на майчинството или бащинството, а не го създава. Произходът е съществувал преди и независимо от припознаването. То е и неотменим акт, поради факта, че веднъж извършено, то не може да се оттегля, тъй като създава титул за произход. При извършване на припознаване възниква задължение за длъжностното лице по гражданското състояние да съобщи за припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Законът допуска само унищожаване на припознаването поради порок на волята.
Оспорване на припознаване на дете
Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес. Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред. Легитимирани лица за оспорване на припознаване на дете по административен ред са другият родител и навършилото четиринадесет години дете, тъй като на тях се съобщава за извършеното припознаване. Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето може да оспори припознаването чрез възражение по същия ред, ако е в интерес на детето. Срокът е тримесечен от уведомлението на длъжностното лице по гражданско състояние. Този срок е преклузивен и ако не се извърши оспорване в този времеви диапазон, припознаването се вписва в акта за раждане, след което не подлежи на оспорване по съдебен ред. Оспорването се извършва чрез писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състояние, което уведомява припознаващия, който от своя страна може да предяви иск за установяване на произход в тримесечен преклузивен срок от съобщаването. При уважаване на установителния иск, припозналият въз основа на съдебното решение бива вписан в акта за раждане на детето като родител. Съответно, при отхвърляне на иска от съда, оспореното припознаване няма да произведе действие. Семейният кодекс предвижда и хипотеза в случай, че припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето и родителят заяви, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не е допустимо. Налице е и хипотеза, при която се дава възможност, ако при припознаването детето е малолетно, то да може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. При уважаване на иска, припознаването, т.е. вписването на припознаващия като родител се заличава със съответна бележка в акта за раждане. В този случай припознатият възстановява статуса си на дете с неизвестен родител като отпадат всички права и задължения, основаващи се на произхода по припознаване и се дава възможност да се търси отново произход от бащата или майката. Извън горепосочените случаи припознаването може да бъде оспорено от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето. Припознаване на дете може да бъде оспорено и от прокурора в защита на обществения интерес чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването му. Като ответници се призовават припозналият, припознатият и другият родител. Припознаването е волеизявление на дадено лице – припознаващ, което обаче би могло да бъде извършено при порок на неговата воля. В такъв случай припознаването не може да се отмени, не може и да се оспори, но припозналият има право да поиска неговото унищожаване по исков ред. Основанията, въз основа на които припозналият може да претендира унищожаемост на припознаването са пороци на волята, а именно: грешка, измама, заплашване и недееспособност. Легитимиран е припозналият, като му е предоставен едногодишен срок, чиито начален момент зависи от конкретното основание – поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване – в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. В съдебното производство по исков ред припозналият трябва да докаже основанието за унищожаемост. При грешка и измама е необходимо да се докаже погрешността на установения произход. При заплашване и недееспособност не е нужно да се опровергае произхода, но трябва да го отрече. Последица при уважаване на иска за унищожаемост, е заличаване на припознаването от акта за раждане.
ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
❓ Каква е същността на способа за установяване на произхода "припознаване на дете"?
Основните правни положения на този способ са регламентирани в Семейния кодекс. Всеки родител може да признае своето дете. Припознаващ може да бъде всяко дееспособно лице.
Категория: Производства на припознаването на детето
❓ Какви са допустимите хипотези на "припознаване на дете"?
На първо място, възможно е припознаване на дете, което е заченато. То се осъществява само от страна на бащата с оглед обезпечаване на наследствените права, на детето. Това действие се извършва при условие, че детето се роди и майката не сключи граждански брак преди раждането.
Категория: Производства на припознаването на детето
❓ Как се оспорва "припознаване на дете"?
Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес.
Категория: Производства на припознаването на детето