📝Представителство и защита на обвиняеми

Защитникът в наказателния процес

Правоспособност. Като защитници на обвиняемия в производството по наказателни дела могат да се конституират две категории лица.

а) Лице, упражняващо адвокатска професия, което отговаря на изискванията на Закона за адвокатурата и е вписано в списъка на адвокатската колегия, съобразно следните условия:

– дееспособен български гражданин;

– висше юридическо образование, придобито в юридически факултет на висше училище;

– успешно преминат законоустановен стаж;

– издържан теоретико-практически изпит след стажа;

– не е осъждано като пълнолетно за умишлено престъпление от общ характер или е реабилитирано;

– не е лишено от право да упражнява адвокатска професия;

– не е търговец, управител на търговско дружество и председател на управителния съвет на кооперация;

– не е лице, работещо на държавна или обществена служба, в търговско дружество, кооперация или друго юридическо лице по трудов договор;

– не е невъзстановен в правата си несъстоятелен;

б) Съпруг, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.Тези лица се определят според правилата на семейното право и гражданското състояние на лицата.

Независимо какво лице може да се конституира като защитник,то следва да не е предубедено с една или друга процесуална позиция в същото наказателно производство, при участието му в друго процесуално качество или предвид родството му с ръководно-решаващия орган, а също да не се е ангажирало с правна помощ на обвиняеми по делото или на противната страна (например частен тъжител, частен обвинител). По отношение на адвокатите това е въпрос на професионална етика. Вписаните като адвокати лица имат универсална компетентност да осъществяват процесуалното качество „защитник“ във всеки наказателен процес, предвид само на ограниченията на Закона за адвокатурата пред Върховния касационен съд да се явяват като защитници адвокати със стаж не по-малко от пет години като адвокат, съдия, прокурор или длъжностно лице с приравнен юридически стаж. Конституирането на съпрузите, възходящите и низходящите роднини е обвързано от условието да са напълно дееспособни (да са навършили пълнолетие и да не са под запрещение).

в) НПК е уредил два способа за встъпване на защитник – по упълномощаване и по назначаване:

– по упълномощаване, при сключване на договор за мандат (договор за правна помощ и съдействие) и съставяне на пълномощно. Договорът е двустранен, възмезден, съдържанието му е ориентирано към даване на правни съвети, съставяне на книжа, процесуално представителство от адвокат, срещу което той има правото на възнаграждение – хонорар.

Съответно на облигационно-правния, договорния характер на отношенията между адвоката – защитник и обвиняемия, привлеченото към наказателна отговорност лице самостоятелно определя кой да го защитава или дава съгласие за встъпване на един или друг защитник по упълномощаване (например, когато съпруг или роднина непосредствено възложи защитата на определен адвокат). На основание сключения договор се издава писмено пълномощно, което в общия случай важи за цялото производство. Встъпването на защитника по конкретното наказателно производство се реализира като обвиняемият или упълномощеният защитник подават молба до ръководно-решаващия орган с прилагане на пълномощното; органът се произнася със съответен процесуален акт (постановление на прокурор и разследващ орган или определение на съд). Чл. 93, ал. 4 НПК предвижда, че упълномощаване на защитник пред съд може да бъде извършено и устно в съдебно заседание, като упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия;

– назначаването е когато защитаваният не владее български език, интересите са противоречиви и едно от защитаваните лица има защитник. Назначава се по силата на постановление на прокурор или разследващ орган или съдебно определение, като не се съставя договор за мандат. Възникването на процесуалната фигура на защитника става служебно.

Привличането на защитник по упълномощаване има приоритет пред назначаването. Така е, защото при упълномощаването се съблюдават правата и упражняват по свое желание и воля. Упълномощаването съдържа елемент на избор, възлагане на доверие с оглед осъществяване линията на защитата. В тази връзка защитник се назначава в случаите на задължителна защита, само доколкото не е упълномощен такъв. Защитникът е субект на наказателния процес и страна в неговата съдебна фаза. Като процесуален представител упражнява процесуалните си задължения на защитник по (чл. 98 НПК), и процесуални права по (чл. 99 НПК):

– да се среща насаме с обвиняемия, което в същото време е и право на обвиняемия;

– да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;

– да представя доказателства. Макар да е процесуален представител на обвиняемия, защитникът не може да дава от негово име обяснения, доколкото обясненията са възпроизвеждане на непосредствени възприятия;

– да участва в наказателното производство, включително да присъства при извършване на действия по разследване и други процесуални действия с участие на обвиняемия;

– да прави искания, бележки и възражения;

– да обжалва актовете на държавните процесуални органи, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия;

– да преупълномощава други лица като защитници.

д) Процесуалният статут на защитника в наказателния процес се различава значително от класическата формула на гражданско-правния пълномощник по ГПК. В този смисъл защитникът:

– е самостоятелен субект на процеса, неговата правосубектност не произтича от правосубектността на подзащитния му обвиняем;

– има права и задължения на собствено основание, които извършва на същото основание;

– се ръководи от своето вътрешно убеждение, основано на доказателствата по делото и закона.

Ориентирът за оформяне на неговата процесуална позиция е изцяло обективен и независещ от волята и желанието на обвиняемия. Същото се отнася до емоционално-волевата готовност на защитника да предприеме едно или друго действие в производството по делото, по посока на защитата;

– не е длъжен безпрекословно да се съобразява с вижданията на подзащитния му по въпросите на защитата. При непреодолима колизия, противоречие в становищата на обвиняемия и защитника, защитникът продължава провеждането на защитата по вътрешно убеждение, докато бъде отстранен от процеса по волята на обвиняемия (отказ от защитник или отстраняване на защитника чрез упълномощаване на друг защитник). В това отношение подзащитният не разполага със законов способ да принуди защитникът да заеме определена процесуална позиция. В дъното на тази идея е задачата, с дейността си по вътрешно убеждение защитникът да способства разкриване на обективната истина и осъществяване на държавните правосъдни интереси;

– участието на защитника е паралелно и напълно самостоятелно от участието на обвиняемия по делото. Особено в случаите на назначен защитник при задължителната защита от защитник, обвиняемият по никакъв начин не може да препятства дейността на своя защитник (чл. 94, ал. 1,т. 1-3 НПК).

Повереникът (чл. 100 НПК)

Повереникът е процесуален представител на пострадалия, на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец и гражданския ответник и като такъв встъпва в производството по делото предимно като пълномощник, т.е. при условията на упълномощаване (сключване на договор за мандат между съответния гражданин и адвоката – повереник и оформяне на писмено пълномощно). В това отношение, във връзка с правоспособността, конституирането и процесуалния статут на повереника се прилагат съответно правилата за защитника. „Съответно приложение“ на процесуален режим означава, че следва да бъдат съобразени характерните особености и разлики в процесуалното качество на гражданите, които са в правото да упълномощават повереник, както и същността на осъществяваната от тях процесуална функция. Така, частният тъжител отстоява обвинението по наказателни дела от частен характер в качеството на главен обвинител, гражданският ищец способства обвинителната дейност в рамките на своя интерес по обосноваване на претенцията за обезвреда, гражданският ответник действа еднопосочно със страните по защитата за оспорване основанието за наказателната и за гражданската отговорност. Законът не е предвидил основни хипотези за задължително участие на повереник. Такава регламентация би могло да се очаква по отношение на определени категории пострадали лица. С реформата на НПК от 1999 г. бе въведена, макар и ограничена, уредба в тази насока с новата ал. 2 на чл. 76 НПК (отм.): „Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител – адвокат, който от негово име упражнява правата по чл. 52 и 60 НПК. Особеният представител участва като повереник в наказателното производство“. Ограничителните белези са ориентирани в няколко насоки:

– хипотезата се отнася до отстояване процесуалните права само на малолетни и непълнолетни пострадали;

– предвижда се само за случаи на възможност пострадалият да се конституира като частен обвинител и граждански ищец;

– предполага висящо дело;

– особеният представител е винаги назначен.

Характерна особеност е че съществуват противоречия между непосредствените интереси на пострадалия и интересите на неговите законни представители и се предполага, че законните му представители няма да упълномощят повереник в защита на неговите интереси. Това налага служебното действие на държавния процесуален орган, с което се консолидира правото на защита на гражданите в наказателния процес. За отбелязване е, че в този случай не би следвало да се допусне отстраняване на особения представител чрез упълномощаване на друг адвокат – повереник от родител, настойник и попечител. Фигурата на особения представител е съхранена в този ѝ вид и в новия НПК, като се разширява нейното приложно поле. Чл. 101ал. 2 НПК регламентира особен представител да се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат с интересите на неговия настойник или попечител; нормата се прилага за гражданския ищец, частния обвинител, частния тъжител, както и за пострадалия, който не се е конституирал в процесуално качество. В същото време, чл. 100, ал. 2 НПК предвижда правна възможност на частния тъжител, частния обвинител, гражданския ищец и гражданския ответник да се назначи повереник, когато пострадалият в това качество или ответникът не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това. Повереникът в производството по наказателни дела е субект на процеса и страна в съдебното производство. Той винаги отстоява представлявани права и законни интереси, макар, че за разлика от защитника невинаги осъществява основна процесуална функция при упълномощаване на повереник от гражданския ищец или гражданския ответник. Той може да бъде привлечен по делото във всеки момент след конституиране на частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец и граждански ответник.