пппнмпп📝Дела срещу наказателни постановления

Наказателното постановление е административен акт, който се издава от компетентен изпълнителен орган, който притежава  властнически правомощия и се прилага съответно наказание към правния субект – нарушител на деянието. Той е част от сферата на административното право.

Основният нормативен акт в правен аспект на административното наказване е Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Според чл. 13 от ЗАНН гласи, че наказанията, които се налагат за извършени административни нарушения могат да бъдат: глоба; обществено порицание; временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност.

За всички неуредени въпроси в ЗАНН, се прилага субсидиарно Административнопроцесуалният кодекс (АПК). Адвокат Терзийски може да Ви спомогне в обжалването на административни актове и наказателни постановления.

При налагането на административните наказания, административнонаказващият орган би следвало да съобрази чл. 28 от ЗАНН като за маловажни случаи, в които е извършено нарушение, не би следвало да се състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и да се издава наказателно постановление (НП), а трябва да се предупреди правонарушителя писмено или устно, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложена следната мярка – административно наказание. Те могат да бъдат категоризирани и като вид предписания. Обжалването би спомогнало за отмяна на наказателното постановление.

Съставяне на акт, за да се установи нарушението , което е от административен характер –

Административният процес следва процедурите, които са описани в ЗАНН и АПК, по предварително установени законови процесуални норми. Всяко нарушение на закона и неспазване на правилата за установяването на административно нарушение представлява основание за съдебна отмяна на издаденото постановление, което е с наказателен характер. Установеното нарушение би следвало да е обявено от закона за деяние, което е  наказуемо. Органът, който ще разпореди съответното наказание би следвало да притежава законова компетентност за това, както и да прецени стриктно размера на наказанието, при издаването на наказателното постановление.

Актът се издава в присъствието на нарушителя и следва да се спазят точно и конкретно разпоредбите на чл. 42 – чл. 44 от ЗАНН, тъй като те са императивен характер.

Редно е наказващият орган да изпише пълното наименование на наредбата или на закона, по който се налага наказанието. Това е честа грешка, която се допуска от органите на реда. Прилагайки съдебната практика в Република България трябва да се спазват правата на правонарушителя и той да знае за кое нарушение конкретно е наказан.

чл. 42 от ЗАНН – наличие на законови реквизити, за точно конкретизиране на деянието :

Това са – имена на актосъставителя дата на съставяне на акта; дата и място на извършване на нарушението; описание на обстоятелствата и конктретно на нарушението, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени (с пълното име на съответния закон или наредба); имената, адреса, ЕГН и месторабота на нарушителя; възражения и обяснения, ако има такива имена, ЕГН и адреси на претърпелите, които са пострадали чрез имуществени вреди; опис на писмените материали, които са важни доказателства и на иззетите вещи и на кого са поверени за съхраняване.

Актът за установяване на нарушение, което е от административен характер се подписва от съставителя на акта и от поне един свидетел, който е очевидец на правонарушението. Съгласно чл. 40, ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на очевидците – свидетели, които са били там. Според разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, ако не са присъствали свидетели и не е имало очевидци е възможно акта да се подпише от двама свидетели. Не е необходимо тези свидетели да бъдат длъжностни лица. Според правилата на АУАН въпреки наличието на свидетели, наказващиято орган да подпише акта със свидетели, които реално не са присъствали на нарушението. При последващо обжалване, съдът би следвало да отмени незаконосъобразното наказателно постановление.

Обжалване на наказателни постановления

След установеното нарушение с административен акт, наказателният орган в 1 месечен срок следва да даде своето становище по преписката. Наказателно постановление може да се издаде, което да спомогне за наказанието на правонарушителя. Според чл. 57 от ЗАНН императивно трябва да се съдържат всички реквизити. Пред Районния съд се обжалват наказателните постановления. Производството е двуинстационно. Решението на Районният съд подлежи на обжалване пред Окръжния съд.

Срокът за обжалване на наказателно постановление е седем дни от връчването му, чрез жалба подадена до административнонаказващия орган, който следва да препрати преписката, заедно със своето становище към Районния съд.

Административното нарушение трябва да е напълно доказано от наказващия орган, както и процеса по ЗАНН да е протекъл изцяло законосъобразно.

Опитният адвокат в София следва да следи за всяко извършено процесуално нарушение или нарушение на материалноправните норми, което да опише в своята жалба и да представи пред съда.

Обжалването на наказателните постановления има висока ефективност, поради множество допускани грешки от наказващите органи. То е необходима защита на гражданите в административния процес и е препоръчително, винаги когато срещу вас или вашето дружество е съставено наказателно постановление.

Срокът за обжалване на постановлението е седем дни от неговото връчване. Това се случва чрез жалба, която се подава до административнонаказващия орган, който препраща преписката и становището си до Районния съд. Обжалването на наказателните постановления има голямо значение за гражданите, адв. Терзийски би спомогнал за Вашия казус. В интерес защита на гражданите, той би защититил Вашите интереси в хода на подобен процес.