📝Изпълнително и нотариално производство

Изпълнително производство
При констатирани нередовности в молбата, на взискателя се дава възможност да ги отстрани в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. В молбата за образуване взискателят може да поиска от съдебния изпълнител, ако не му е известно имущество на длъжника, да събере сведения за него – наличие на сметки в банки, собственост върху недвижими имоти и МПС, получавани трудови възнаграждения и др.
По искане на взискателя, съдебният изпълнител прави справки за имуществото на длъжника в НАП, НОИ, КАТ, Агенция по вписванията, общини, банки и др. учреждения. За всяка справка се заплаща авансово и безкасово сума от 5 лева, а за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника се заплаща такса от 50 лева по сметка на Държавен съдебен изпълнител за държавни такси. Съгласно новата ал. 4 на чл. 431 от ГПК за събиране на горната информация, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответна такса /напр. към Агенция по вписвания, ПАМДТ и др./, чийто размер ще се указва допълнително от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство. В молбата може да има и искане за налагане на запор и/или възбрана върху вещи или вземания на длъжника. За налагането им се заплащат държавни такси, съгласно раздел ІІ на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Срокът за доброволно изпълнение на задължението е двуседмичен. Върху сумата, която длъжникът погаси в този срок, не се дължи таксата по чл. 53 от Тарифата. При липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника в дадения му двуседмичен срок, съдебният изпълнител преминава към принудително изпълнение на задължението по посочения от взискателя начин. Важно е да знаете, че съдебният изпълнител не действа служебно, ако не поискате от него извършването на конкретни изпълнителни действия. Затова е много важно да отправите исканията си в молбата за образуване на изпълнително дело или в хода на делото. Ако не поискате извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, делото Ви ще бъде прекратено от съдебния изпълнител. Определена категория вещи на длъжника са несеквестируеми. Това означава, че спрямо тях е недопустимо да се насочва принудително изпълнение. Такива са вещите за обикновена употреба на длъжника и семейството му, храна, горива за определен период от време, машини и съоръжения за упражняване на занятието или професията на длъжника, единственото жилище и др. Изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения не се допуска. Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. Изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

1. Сумите, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта и др. се внасят по сметка на съдебния изпълнител. Изплащането на дължимите на взискателя суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
2. Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
3. Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение, като съдебният изпълнител насрочва дата и час за въвода и уведомява страните. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.
4. Ако длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и ако действието може да се извърши от друго лице, взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
5. Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лева. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време, като поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълител дали е готов да предаде детето в определеното място и време, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето. За неизпълнение в срок на това задължение съдебният изпълнител налага на длъжника глоба до 400 лева и при необходимост постановява принудителното му довеждане. Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.

Важно е да знаете, че:
Разноските по успешно реализирано изпълнително производство са в тежест на длъжника.

Нотариално производство
Нотариални са производствата при които се извършва:
1. Удостоверяване на правна сделка с нотариален акт;
2. Удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти;
3. Удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи;
4. Удостоверяване на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
5. Нотариални покани, протести, удостоверяване на явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
6. Вписвания, отбелязвания, заличавания;
7. Приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
8. Даване справки по нотариалните книги и извършване на други нотариални действия, предвидени в други закони;
9. Издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести – НОВО от 01.03.2008г, в чл. 560, ал. 1, ГПК.
Изброяването не е изчерпателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ – нотариалните производства са съвкупност от нотариални действия, извършвани от нотариус или друг орган, който има нотариални функции, по предвиден в закона ред, с които се удостоверява правна сделка или друг юридически факт или се съдейства на страните за постигане на благоприятен за тях правен резултат без да е налице удостоверяване.
Нотариалните удостоверявания са винаги формални – писмена форма. Документът, който се създава в резултат на нотариално удостоверяване има официална доказателствена сила (свидетелстващ документ го нарича Живко Сталев).
Видове. Класификация:
1. Удостоверяване на правна сделка – това се осъществява чрез нотариални актове;
2. Удостоверяване на други юридически факти – могат да бъдат удостоверяване на подпис, удостоверяване на дата, удостоверяване на съдържание, удостоверяване верността на препис или извлечение;
3. Удостоверяване на право на собственост и други вещни права – удостоверяване чрез констативен нотариален акт (не е налице правна сделка, удостоверява се наличието на определено вещно право на едно лице).
Според способа, чрез който се извършва удостоверяването:
1. Удостоверяване чрез нотариален акт на правна сделка;
2. Удостоверяване чрез констативен нотариален акт;
3. Удостоверяване чрез надпис върху документ;
4. Удостоверяване чрез вписване, отбелязване, заличаване.
Общи правила за извършване на нотариални производства – ГПК чл. 570 и следващи.
1. Нотариалните производства се извършват от нотариуса. Освен нотариуса, в определени от закона случаи това могат да бъдат и съдията по вписванията, органи на местната администрация, дипломатически и консулски представителства, но принципа е че нотариуса е лицето, което извършва нотариалните производства.
2. Важно е разграничението между страна и участник в нотариалното производство. Легалното определение е дадено в чл. 572 от новия ГПК.
Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършването на нотариалното действие, тоест това е инициатора на нотариалното действие или лицето, за което ще настъпят благоприятните последици от извършването на нотариалното производство. Страна в нотариалното производство може да бъде всеки правен субект – държавата, физически лица, юридически лица. Участник в нотариалното производство може да бъде само и единствено физическо лице. Под участник в производството се разбира това физическо лице, чието изявление или друго действие нотариусът удостоверява. Участник е лицето, което се явява пред нотариуса и прави волеизявление или действие (може да бъде и конклудентно), което нотариусът удостоверява или отбелязва.
Хипотези:
– Страна в нотариалното производство да е участник в него – при покупко-продажба на недвижим имот, ако се явят лично страните са едновременно и участници в производството;
– Ако страна е Държавата, участник ще е представител на държавата;
– Възможно е в производството да участва пълномощник.
– Когато малолетно физическо лице е страна по производството, в него винаги участва законен представител. Аналогично е положението когато лицето е напълно запретено;
– Ако непълнолетно физическо лице е страна по производството то участва лично, но родител или попечител дава своето съгласие. Аналогично е положението ако физическото лице е ограничено запретено.
Има производства, в които това е недопустимо и е задължително страната да участва лично – при нотариално завещание, заверка на подпис, връщане на предадено за съхранение саморъчно завещание (даването за пазене може да се извърши от пълномощник, с изрично упълномощаване, но получаването, връщането е само на лицето, на което е завещанието).
Има производства, в които няма участници – чл. 587, ал. 1 ГПК – това са производства за издаване на констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства. Молителят е страна, но не участва в производството, участници са свидетелите.
3. Местна компетентност – едно от общите изисквания е, че някои нотариални производства според закона могат да се извършват от всеки нотариус, стига да действа в своя район, докато други могат да се извършват от местно компетентни нотариуси – от нотариуси по местонахождение на имота – констативни нотариални актове, удостоверяване на вписване, отбелязване, заличаване;
4. Забрана за извършване на нотариални действия, които противоречат на закона или накърняват добрите нрави – чл. 574 от новия ГПК – това е обща забранителна норма. Ако съответната сделка е нищожна нотариусът не може да извърши производството,защото то би било също нищожно. Възможно е също така сделката да е абсолютно действителна, но ако нотариусът е допуснал нарушение водещо до нищожност, производството също ще е нищожно, като това ще влече нищожност и за сделката. По същия начин стои положението при участие на вещи лица и тълковници. Отделно ще се изследва сделката и отделно производството.
5. Безпристрастност – касае се за всички производства.
6. Нотариалните производства по принцип започват с молба от заинтересуваното лице, адресирана до нотариуса. Тази молба е едностранно волеизявление и по принцип е устна. Писмена молба е необходима в изрично предвидените от закона случаи – когато се иска издаване на констативен нотариален акт, при нотариален акт за сделка с вещни права върху недвижими имоти, при удостоверяване право на собственост, при вписвания, отбелязвания, заличавания – при всички случай, за които се изисква да е налице местна компетентност за да се извърши нотариалното производство.
7. Нотариалните производства се извършват в нотариалната кантора – това е мястото където се намират канцеларията на нотариуса и неговия служебен архив. Има производства, при които няма пречка да се извършат извън нотариалната кантора – нотариални завещания, удостоверяване на преписи, удостоверяване на подписи и други. Критерий за това дали може или не може да се извърши едно нотариално производство извън нотариалната кантора е дали съответното производство подлежи на вписване или не.
8. Време на извършване на нотариалните производства – нотариусът извършва нотариалните производства в работно време. Работното време на нотариуса съвпада с работното време на Службата по вписванията към съответния Районен съд. Няма пречка определени нотариални производства да се извършват извън работно време, като се заплати съответната допълнителна нотариална такса. Подлежащите на вписване актове се извършват само в работно време според ГПК.
9. Нотариусът може да извърши производството, но може и да направи отказ когато са налице законните основания за това или при нарушаване на задължението за съдействие, при невъзможност да се извърши нотариалното производство. Когато отказът е незаконосъобразен той може да се обжалва с частна жалба пред Окръжния съд. За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги. Когато съдът отмени отказа вписването, отбелязването или заличаването се считат за извършени от момента на подаване на молбата за извършване на съответното действие.
При всички нотариални производства нотариусът трябва да започне с проверка дали са налице изискванията на закона за безпристрастност и местна компетентност и дали не нарушава забранителната норма на чл. 574 ГПК (производството да не накърнява закона и да не противоречи на добрите нрави).