📝Изготвяне на различни видове пълномощни

В много случаи възниква необходимост от изготвянето и използването на пълномощно. Нужно е например, когато не можете да присъствате на определено място в уречен час, за да сключите желана сделка, да вземете официален документ или да получите дадено плащане. В такива моменти можете да упълномощите човек, на когото имате доверие, да ви представлява и извърши това без да е необходимо вашето присъствие. На всекиго в един или друг момент се налага да упълномощи друго лице или да бъде в ролята на упълномощеното лице. Ето защо е важно да знаете какво точно представлява пълномощното, как се изготвя, кога е необходимо, какви права дава и всички други съществени аспекти.

Упълномощаване
Упълномощаването е сделка, с която едно лице (представител) получава представителна власт, тоест право да извършва действия от името и за сметка на определено друго лице (представляван). Резултатът от действията на представителя настъпва директно в правната сфера на представлявания. Така, според съдържанието си, пълномощното дава право на дадено лице да сключи сделка от ваше име, да упражни определени права и задължения (стига те да не са свързани с вашата личност), да приема уведомления и призовки, да ви представлява процесуално пред съда и държавните органи. На основание чл. 33 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В документа се посочват трите имена, точен адрес и телефон на пълномощника. Упълномощаването може да се извърши и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.

Основни аспекти на пълномощното
Пълномощното трябва да съдържа определени елементи, но съдържанието е важно дотолкова, доколкото изразява ясно и нееднозначно волята на упълномощителя. Упълномощителят може да оттегли пълномощното, както и пълномощникът да се откаже от него по всяко време. Важно е да знаете, че ако дадено лице е сключило договор от ваше име, но не е разполагало с представителна власт, можете да потвърдите тази сделка, след като узнаете за нея. За потвърждението се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за извършване на правното действие. Ако не се съгласите и не я потвърдите, не възникват правни последици за вас.

Начини за извършване на пълномощното
Упълномощаването става по следните начини:

Изрично упълномощаване – в случая упълномощаването се извършва изрично чрез указване на конкретните действия, за които се дава. Пълномощникът се упълномощава пряко или се уведомяват третите лица, с които той ще договаря, че ще действа от името на упълномощителя. А може и пълномощното да се разгласи публично.
Конклудентно упълномощаване – упълномощаването се извършва като упълномощителят присъства в съответното време и на съответното място, когато пълномощникът извършва определени правни действия. В случая упълномощителят без изрично изявление одобрява сделката, сключена от пълномощника. Друг пример за извършване на конклудентни действия е предаването на ключ.
Предполагаемо упълномощаване – този начин на упълномощаване е най-често срещан при представителни лица, които извършват действия от името и за сметката на лицето, което е собственик на някакво търговско заведение.
Форма на пълномощното
Чл. 37 от ЗЗД гласи, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в съответната форма. Например писмена форма се изисква при поръчителство.

Но ако договорът се сключва в нотариална форма, упълномощаването може да стане и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Такива договори например са договор за покупко-продажба на автомобил или недвижим имот, доброволна делба.
Видове пълномощно
В зависимост от обема на учредената представителна власт видовете пълномощни са:

общо / генерално пълномощно – предоставят се неограничени права и задължения;
изрично (конкретно, специално) пълномощно – посочват се отделни правни действия или последици, които следва да се породят.
Генералното пълномощно е удобно в случай, че отсъствате от страната поради ангажименти в чужбина или представляваният е възрастен човек или инвалид. Според българското законодателство обаче, лицата трябва да са изрично упълномощени за повечето действия на разпореждане, например във връзка с банки, пощи, мобилни оператори и други. Така например, за да се разпорежда с паричните средства в банковата сметка на дадено юридическо лице в България, пълномощникът трябва изрично да е оправомощен с нотариално заверено пълномощно, в което са посочени конкретните действия на разпореждане. Препоръчително е да подготвяте пълномощни за извършване на конкретни правни действия, които са ясно указани и изчерпателно изброени. Общите (генерални) пълномощни могат да бъдат опасни, особено при бъдещо евентуално влошаване на отношенията между вас и вашия пълномощник. Съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, изрично пълномощно е необходимо за:

Предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове;
Сключване на спогодба;
Намаляване, оттегляне или отказ от иск;
Признаване на исканията на другата страна;
Получаване на пари или други ценности;
Действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.
Също така, пълномощното може да бъде:

срочно – за определен срок;
безсрочно – без определен срок.
В пълномощното може изрично да е записана начална и крайна дата, но това не е задължителен елемент. Пълномощното е в сила до завършването на водещо се дело пред всички инстанции, ако не е уговорено друго. Отново препоръчително е да давате срочни пълномощни, за да не може никой да злоупотреби с доверието ви и дадената му представителна власт. Освен това, според срока на действие, пълномощното може да бъде:

еднократно, тоест за едно конкретно действие;
многократно – за повече от едно действие.
Според начина, по който ви представляват, пълномощното може да е:

самостоятелно – всеки представител има право да осъществи самостоятелно правните действия, за които сте го упълномощили.
заедно и съвместно – в този случай за да бъде валидно сключена една сделка, трябва всички пълномощници да дадат своето съгласие, тоест да я сключат заедно.
На първо място е важно да е ясно за какво ще послужи пълномощното, за да се определи вида му и изготви правилно съдържанието му. Обърнете внимание, че някои действия не могат да се извършат чрез представител, защото са от строго личен характер. Такива са например:

сключване на брак;
развод;
избор на местни и държавни органи на управление;
участие в допитване до народа (референдум);
сключване на индивидуален трудов договор от работник;
завещание или отмяна на вече изготвено такова;
приемане на или отказ от наследство;
упражняване на съпружески или родителски права;
припознаване;
осиновяване.
Прекратяване на пълномощно
Прекратяването / оттеглянето на пълномощното е възможно:

с отказването от него;
при смъртта на упълномощителя или на пълномощника;
с поставянето на някоя от страните под запрещение;
при отказ на пълномощника да ви представлява;
с изтичането на срока или условието, ако има такива;
когато упълномощител или пълномощник са юридически лица – с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, добросъвестно договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване, което е било извършено.
Преупълномощаване
Според чл. 43 от ЗЗД, пълномощникът може да предостави на трети лица определени права и задължения от съдържанието на пълномощното, стига това да не навреди на упълномощителя. Преупълномощаването е възможно само когато преупълномощителят има представителна власт и неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, тоест доброволно (договорно). Преупълномощаването е възможно само когато:

е необходимо за запазване интересите на упълномощителя;
пълномощникът има разрешение да преупълномощава други лица.
По закон пълномощникът е длъжен незабавно да съобщи на представлявания за преупълномощаването. В противен случай той носи отговорност за действията на преупълномощения.

Представителната власт на преупълномощеното лице се отнема само ако представляваният оттегли пълномощното. Другите законови основания за прекратяване на пълномощието като смърт, поставяне под запрещение и т.н. не прекратяват представителната власт на преупълномощеното лице.

Особености при упълномощаване
Важно е да сте запознати с още някои особености във връзка с пълномощните.

Представителят винаги трябва изрично или чрез своите действия да изясни, че извършва определените действия като ваш представител. В противен случай той ще е отговорен за евентуални последици. Вие като упълномощител отговаряте за действията на представителя, включително за неизпълнение на задължение, поето при сключен от него договор от ваше име. Представителят не е задължен да извършва определените в пълномощното действия, това е само негово право. Той трябва да ви уведоми за всички извършени действия. Можете и сами да извършвате сделките, за които имате пълномощник. Действията, които са ви забранени, са забранени и за пълномощника ви. Пълномощникът (представителят) няма право да договаря от името на представлявания лично със себе си или с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният изрично и писмено е дал съгласието си за това. Пълномощникът не може да се договаря във ваша вреда. Сделки от подобен характер не пораждат правни действия за вас. При осъществяване на права върху недвижим имот, съгласието ви трябва да се даде писмено в изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Необходимо е изрично пълномощно при разпореждане с недвижим имот – продажба, замяна, ипотекиране, прехвърляне, дарение. Едновременната нотариална заверка се извършва по следния начин: Пред нотариуса се представят два еднакви (идентични) екземпляра. Упълномощителят се подписва върху двата. След това върху всеки от екземплярите се поставят по два щемпела. Единият е за удостоверяване на подписа, а другият – на съдържанието. По принцип за предпочитане е всяко пълномощно да е заверено от нотариус. Нотариално завереното пълномощно (НЗП) дава по-голяма сигурност. То се вписва в общ регистър воден от нотариуса и в електронен регистър поддържан от Нотариалната камара на Република България. Целта е предотвратяване на злоупотреби. Нотариалната заверка също така дава възможност за бързо и лесно оттегляне на пълномощното – необходимо е единствено изявление пред същия нотариус в нотариалната кантора.