📝Изготвяне на завещания и консултация

В Закона за наследството (ЗН) има цяла и специална глава, озаглавена „Наследство по завещание“. Веднага се вижда, че за да може изобщо едно лице да напише и остави завещание, чрез което да се разпореди със своето имущество след смъртта си, има задължителни неща – да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение, да е способно да действа разумно. Според чл. 14, ал. 1 от ЗН всеки „може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество“. Така записано, това правило създава впечатление, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. Но това не е точно така. Защото още втората алинея на чл. 14 указва, че „завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците“. Такива наследници са низходящи, родители или съпруг. Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе – било то чрез дарение, или пък чрез завещание. Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.
Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта всяко от децата например, което е било лишено от запазената си част, има право на иск. В ЗН има разпоредба, според която всеки „наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част“. Просто всеки, който сяда да пише такова завещание, трябва и да знае, че може след смъртта му да се стигне до цялата тази процедура.
Ако няма никой от горепосочените наследници със запазена част, тогава човек спокойно може да се разпореди в завещание с цялото си имущество. Завещанието може да е два вида – нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания – място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса.
Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. Има случаи, в които обаче просто се прави саморъчно завещание и то не се оставя при нотариус. Според правилата на ЗН „лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса“. Това може да е човек, с когото завещателят е живял, или пък лице, на което го е оставил приживе. Ако това не бъде направено, всеки заинтересуван може да иска от районния съдия по мястото, където е открито наследството, да определи срок за представяне на завещанието, за да бъде то обявено от нотариуса.