📝Обжалване на наказателни постановления на НАП

Органите на НАП, чрез своите териториални звена извършват проверки и установяват нарушения, чрез съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Наказателните постановления най – често съдържат парични глоби и се издават въз основа на съставените АУАН. При обжалването на наказателни постановления, които са издадени от НАП, би следвало да се приложат общите правила на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Адв. Терзийски притежава богат опит в сферата на административноро право и последващото обжалването на държавни актове. Според разпоредбите на чл. 59, ал.1 от ЗАНН, наказателните постановления, които са издадени от НАП се обжалват пред Районния съд, в района на който е било извършено или довършено нарушението. Често се допускат грешки и нарушения и наказващият орган допуска процесуални нарушения, с които се ограничават правата на субектите. След като Ви бъде съставен АУАН, ние бихме Ви посъветвали да се свържете с опитен адвокат, който да провери дали всичко е документално правилно отразено. Би следвало да се отбележи за важно дали липсват в документа пълните наименования на нормативните актове и дали са вписани свидетели и очевидци, ако е имало такива.

За да бъде съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), би следвало органите на НАП да извършат съответните проверки и да установят нарушения. Наказателните постановления обикновено съдържат парични глоби. При последващо обжалване наказателни постановления, които са издадени от НАП (Национална агенция по приходите) се прилагат общите правила за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Адв. Терзийски притежава богат опит с сферата на административното право и обжалването на държавни актове. Чл. 59, ал.1 от ЗАНН гласи, че наказателните постановления, които са издадени от НАП се обжалват пред Районния съд, в района на който е било извършено или довършено нарушението. Когато Ви бъде съставен АУАН и издадено наказателно постановление бихме Ви посъветвали адвокат с опит да провери дали всичко е правилно отразено в документа.
Извършва се оценка на фактическото поведение на субекта и представлява ли то нарушение, както и до колко то се вписва в хипотезата на правната норма, която би санкционирала това поведение.
Налагане и обжалване на ревизионни актове
Контролът по отчетността във връзка с данъчното законодателство се осъществява от Национална агенция по приходите и нейните териториални структури. Основен нормативен акт в тази сфера на правото е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК). При издаване на заповед за възлагане на ревизия, стартира производството по контрол на определен правен субект.
Следва да обърнем внимание на чл. 109 от ДОПК, според който не може да се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
В заповедта за ревизия се определя нейния срок, през който се събира цялостна информация относно фактите и обстоятелствата от значение за определяне на задълженията на лицето в определените периоди.
В четиринадесет дневен срок, след като приключи ревизията, административния орган изготвя ревизионен доклад, към който се прилагат всички събрани доказателства по време на производството. По този доклад проверяваният правен субект може да направи своите възражения и да депозира други доказателства в срок от 14 дни след получаването му.
Въз основа на ревизионния доклад се издава ревизионен акт по образец утвърден от НАП, който се връчва на проверявания субект в 7 дневен срок. Обжалването на ревизионния акт стартира по административен ред.
Административната фаза е задължителна, преди да се достигне до съдебно обжалване. Жалбата се подава, чрез административния орган издал ревизионния акт в 14 дневен срок от връчване на акта. Тук следва да се съобразят всички основания за обжалване на административните актове по АПК, както и специалните по ДОПК.
Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) се произнася с решение в 60 дневен срок. Той може да измени или да отмени ревизионния акт, като го върне на проверяващия орган със задължителни указания.
Ако директорът на ОДОП не се произнесе в срок, се счита че е произнесен мълчалив отказ по правилата на АПК по входирана жалба. След това следва внимателно да се проследят сроковете и да се активира съдебната фаза по обжалването на ревизионния акт.
След като приключи административното обжалване на ревизионния акт се пристъпва към съдебно обжалване. Жалбата се подава, чрез административния органа издал ревизионния акт. Подадената съдебна жалба не спира изпълнението на ревизионния акт.
Спрямо разпоредбите на чл. 127 от ДОПК, след изтичане на четиринадесет дневния срок от връчването му, ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, независимо от обжалването му.
Погасителна давност на данъци и осигуровки

Според разпоредбите на чл. 171, ал.1 от ДОПК, когато за задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски или други публични вземания е изтекал 5 годишния давностен срок, който е изчислен от 1 януари на съответната година, следваща година, в която е трябвало да се плати публичното задължение, то може да се погаси по давност.

Погасяването на публични задължения по давност не се извършва служебно. Давността се прилага само при подадено възражение за изтекла погасителна давност на точно определено вземане от правния субект до административния орган – публичния изпълнител към НАП.
Давността представлява срок от време, който може да бъде спрян или прекъсван. В чл. 172, ал.1 от ДОПК е нормирано, че давността спира:
• когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
• когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
• когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
• когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
• с налагането на обезпечителни мерки – запор, възбрана и др.;
• когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Давността се прекъсва, с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия за принудително изпълнение. Ако актът за установяване е отменен, давността въпреки това не се смята за прекъсната. Разликата между спиране и прекъсване на давността е в това, че при прекъсване, тя започва да тече отначало, т.е следва да изтекат нови 5 години, а при спирането й тя продължава от момента, в който е била спряна.
Не може да бъде спряна или прекъсната погасителна давност, която вече е изтекла, независимо дали за нея е подадено възражение или не от правния субект. Изтече ли веднъж погасителният давностен срок, длъжникът винаги би могъл да се позове на него. Според разпоредбите на чл. 171, ал.2 от ДОПК, независимо от спирането и прекъсването на даността, след като изтече 10 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следващата година, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, освен в случаите по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава 16, раздел втори от ДОПК. За да се позовете на погасителна давност, която вече е изтекла за Ваше публично вземане следва да се подаде молба до административния орган, която да съдържа възражения за изтеклия давностен период. Публичният изпълнител издава удостоверение за погасяване на публични вземания по давност или отказва тяхното погасяване. Отказът му представлява административен акт и подлежи на съдебно обжалване пред Административния съд в района на адресата на акта.